Kрай на илюзиите за скъпи ниви ниските добиви и евтиният конкурентен внос спират паша на земя

източник: Струма

Кризата в земеделието в България се задълбочава и скоро ще избухне с пълна сила. Прогнозите за тазгодишните добиви и цените на земеделската продукция не са оптимистични. Това предполага по-ниска доходност за фермерите в сравнение с миналата година. В същото време себестойността на продукцията остава висока. Цените на семената, препаратите за растителна защита, торовете и горивата нарастват прогресивно. Редица фермери, които нямат "бели пари за черни дни", ще бъдат принудени да търсят спасение в друг бранш. Няма да са малко и тези, които със сигурност ще фалират. Удар под кръста ще усетят и спекулантите с дебел портфейл, които се юрнаха да купуват ниви с цел препродажба на по-високи цени. Илюзия беше нагласата им, че земята ще расте безконечно. Пазарната ситуация със земите вече добива реален образ. Предлагането расте, а търсенето се свива. Икономическата логика сама говори
какво ще се случи оттук нататък. Наскоро бившият земеделски министър Венцислав Върбанов /1997-2001 година/ направи точно изказване: "Балонът се наду и сега започва да се пука. Основният фактор на пазара на земя са хората, които я обработват. При положение че продукцията им поевтинява, те няма как да заделят много пари за покупка на земя. Не съм сигурен, че и банките ще продължат да дават щедро кредити".


"На пазара на земята има много голяма спекула" - за това предупреждаваше многократно и доскорошният земеделски министър Мирослав Найденов. В страната са се навъдили прекупвачи, които целят бързо забогатяване. Те издирват собственици на земя, най-вече възрастни хора, които не знаят каква е реалната й цена. Прекупвачите отиват при тях, вземат им бащинията за жълти стотинки и след това спекулативно я продават на много по-високи цени. Доброто старо правило за оценка на недвижим имот гласи, че обективна е цената, която се равнява на 8 до 12 годишни дохода. Това коментира Христо Цветанов - председател на Асоциацията на земеделските производители в България. За този, който не развива земеделие, а купува земя като начин да вложи парите си, доходът от земята е рентата, която получава от арендатора . Голяма е разликата дали купувач на земя е фермер, или страничен човек. Размерът на рентата силно варира в различните части на България и се влияе от фактори като плодородие на почвата, достъпност и транспорт, машинен парк и редица други. В повечето региони на страната рентата се движи около 30 лв. за декар, а много арендатори дават и по-малко. От тази гледна точка земята у нас не би следвало да струва повече от 300-350 лв. за декар, убеден е г-н Цветанов.


Той допълва, че преди цената на декар земя се е изплащала с дохода от рентата в рамките на няколко години. Съответната доходност от 6-8% беше съпоставима с тогавашната доходност на банковите депозити. Сега нещата не стоят така, доходността на инвестицията в земеделска земя спадна под 5% и ако трябва земята да се изплаща за повече от 7-10 години, инвестицията не е оправдана. А и при положение, че пазарът е пренаситен, не е обосновано да се дават тези високи цени, допълва Цветанов.


Мрачна съдба за родната земя прогнозира Цветан Цеков, член на УС на Асоциацията на земеделските производители. Той твърди, че ако след 2 години някой реши да засади вкусна българска круша, за да заменим чуждите пластмасови, няма да има земя. „Днес куцо и сакато купува земи, защото субсидията за една ливада е по-голяма от субсидията за декар овошки", казва Цеков. Разпокъсаните овощни и зеленчукови градини правят зеленчуците и плодовете по-скъпи, непродаваеми. Мутрите пък се намесват между дребния производител и пазара и вдигат цените.


Цеков коментира и големия бич за родните производители -вносът на евтини плодове и зеленчуци, и то с неконтролируемо качество. Имало пратки с много голямо съдържание на диоксини. В Македония и Турция се пръскало с непозволени препарати и качеството на плодовете не отговаряло на евронормите. Правели се и данъчни измами. Например за македонската ябълка трябвало да се плаща ДЦС, но често тя минавала през гръцки фирми и се внасяла като гръцка. Заради липсата на вътрешен контрол на общия европейски пазар
не се регистрирал вносът. На големите борси пък масово се търгували плодове без фактура. Схемата била следната: Производителят, например в Полша, пуска пратка с фактура. Тя пристига, разтоварва се, продава се без документи и ДЦС, а фактурата се връща и се анулира. Така и там не се дължи ДДС и всички по веригата спестявали 20-те процента.


„Как да стават нещата, когато има един огромен сив сектор. Просто институциите трябва да си свършат работата", обясняват зеленчукопроизводители. Те се оплакват, че дори и някак да успеят да произведат нещо, попадат в пресата на търговски вериги. Те изисквали стоката да е лъскава и с перфектен външен вид, но това се получавало само с ползването на много химикали. От една голяма търговска верига споделят, че искали да продават български череши миналата година, но цената била три пъти по-висока от чуждите. Предпочели по-евтините, които не били по-вкусни.

към всички новини в Niva.bg
За да коментирате този материал, влезте в профила си или се регистрирайте в Niva.bg!